Средновековна крепост край село Мезек

В близост до село Мезек, община Свиленград, на хълма Калето се намират руините на византийска крепост от края на XI век. Тя е най-добре запазената средновековна отбранителна постройка в Родопите. Имала е ролята на погранична стража и охранявала земи между реките Марица и Арда. Разположена е в близост до селото, само на километър от гръцката граница и на шест километра югозападно от Свиленград. Според някои изследователи това е крепостта Неутзикон, споменавана в исторически документи, а според други тук е стояла Версиникия, до която хан Крум през 813 г. побеждава византийската армия и превзема Тракия. При разкопки са намерени артефакти, предшестващи XI век. Изграждането на укреплението се свързва с управлението на император Алексий I Комнин (1081–1117 г.). Стените, които заграждат площ от седем декара, имат формата на неправилен четириъгълник с размери 110 на 60 метра. Иззидани са от натрошен камък, свързан с бял хоросан, и са украсени отвън с три тухлени ивици. Зъберите на стената са съществували до 1900 г. Отбраната е подсилена с девет заоблени кули, високи над десет метра. Пет са на южната стена (две ъглови и три по протежението ѝ), две на западната (една до входа и една централна), и по една на северната и източната. Крепостта е използвана до османското нашествие в края на XIV век. Като сериозно фортификационно съоръжение, в нея е кипял активен живот. Открити са няколко житни склада с изгоряло зърно, където са се пазели провизии. Намерени са много железни накрайници за стрели, шпори и подкови, които разказват за военния бит. Каменни мелници, металообработващи инструменти и други предмети свидетелстват за всекидневието на цивилните. До началото на XX век крепостта при Мезек е в отлично състояние. Частично е разрушена около 1900 г., когато камъните ѝ са ползвани за изграждане на турски казарми в Свиленград. Обявена е за паметник на културата и архитектурата от Античността и Средновековието в Държавен вестник бр. 221/1927 и бр. 67/1968. Село Мезек, на 11 км югозападно от Свиленград, е споменато за пръв път в османски документи през 1582 г. След Освобождението през 1878 г. то остава в Турция според условията на Берлинския договор. Връща се в България през 1913 г. чрез Букурещкия договор. Туристическа пътека от селото до връх Шейновец води до мястото, откъдето започва Балканската война през 1912 г. В селото има възможности за настаняване и заведения.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви